Васильовден

Известния в народния ни календар Васильовден, Сурваки Василица, почитан днес повече като Нова година се отбелязва на 31 декември срещу 1 януари. Православната църква, с тържествени богослужения, отбелязва деня с две събития – Обрезание Господне и смъртта на един от големите богослови – Св. Василий Велики, архиепископ Кесарий Кападокийски, живял през четвърти век. За празника се приготвя богата трапеза, която, както и на Бъдни вечер, се кади от най-възрастния член на семейството с тамянм запален върху палешника /желязна част от рало, която разравя земята/, в посока дясно на ляво, както се сее. Това е втората кадена вечер.

Докато стопанинът кади, всички членове на семейството са прави, а той след това вдига високо с две рце хляба или питката и го разчупва. На всеки по реда на възрастта дава по едно парче, а тавата с баницата завърта три пъти и всеки взима тази част, която му се падне пред него. Останалото от баницата се прибира за „Св. Богородица“. Неомъжените момичета скриват първата си хапка и след вечеря я поставят под възглавницата си. Когото сънуват тази нощ, за него ще се омъжат. На първия кихнал по време на храненето, стопанинът обещава първото родило се през новата година агънце, яренце, теленце. Друг традиционен обичай на този ден е сурвакането. Сурвака се за здраве и благоденствие. Сурвакарите са деца до 12-13 годишна възраст. Те правят обиколка на съседските и роднинските домове, рано сутрин на 1 януари, като преди това сурвакат в собствения си дом. Наричат за богатство на дома, сурвакарите в Родопите, например, оставят до огнището предварително събрани речни камъчета. В някой райони на Южна и източна България, като сурвакари ходят и младежи, които посещават къщите на неомъжените момичета, а също така и женени мъже, носещи малка сурвачка, кокошка, пита и вино, с които отиват в дома на кръстника си.

Разгледайте типично българските рецепти, които се приготвят като част от обичаите на Васильовден