Цветница е един от най-слънчевите и шарени празници, който присъстват в христянския календар. Празникът не е точно фиксиран в календара и винаги се пада в последната неделя преди Великден и след Лазаровден. Денят е познат и под названията Връбница, Цветна неделя, Вая (Вайя), Куклинден или Палмова неделя (в западните църкви). На този ден в църквите се отслужва литургия за здраве и плодородие. Освещават се върбови клонки, които се раздават и традицията повелява да се занесят вкъщи и да се окичат входните порти.
Върбовите клонки символизират палмовите, с които Исус е посрещнат в Йерусалим. Празникът е по време на Великденските пости, но на този ден се разрешава да се яде риба, а останалите ястия на трапезата трябва да са постни. На този ден празнуват всички носещи имена на цветя, дървета и зеленина.

Един от най-големите национални празници в България е 6-ти май – Гергьовден, познат още и като Гeргювден, Гeргевден, Гюрговден и Джурджовдън. На този ден се чества и Деня на храбростта и Българската армия. Денят се чества още и като празника на овчаря.
В ранни зори, преди птиците да са пропяли, хората ставали и отивали на някоя поляна, за да се овъргалят в утринната роса. Поверието гласи, че по това време на годината всичко е „повито с блага роса“. Вярвало се е, че този ритуал носи здраве и предпазвало от болки в кръста. На връщане към вкъщи, се беряли зелени разстения, с които се окичвали дверите на къщите, правели се венци и китки за добитъка, а момците закачвали букетите на портите на своите възлюбени. По стара българска традиция се яде печено агнешко и всякакви негови вариации.

Повсеместно е разпространен обичаят на Гергьовден да се правят люлки. Плетяли се люлките и се окичвали на най-високото и разлистено дърво, а момците люлеели момите. Това било съпроводено с разговори и пеене на песни, което имало за цел сближаване на  момъка и момата. Гергьовден е известен още с традицията си за богата и отрупана трапеза. На този ден трапезата е обща – изнесена дълга маса, отрупана богато, в близост до някоя църква или храм, на някоя поляна, на която всеки е поканен. Задължително присъства печено цяло агне (на пещ или чеверме), което след това се освещава от местния поп. Жените месят обредни хлябове, приготвят дроб сърма, баница, жито и подготвят вино.

Друга традиция, много сходна с тази на Гергьовден, е т.нар. „ходене на росен“. Росен е много лековита билка, която цъфти само в деня преди Спасовден. Хората отивали в гората още от вечерта и преспивали там, за да могат на сутринта да се овъргалят в сутрешната роса и да наберат от лековитата билка.
Смятало се за голямо нещастие, ако жената в семейството не може да дари рода с наследник. Точно затова този ритуал се правел и от много бездетни жени, желаещи да заченат.
Много често след „ходенето на росен“, дали заради магическата сила и лечебните свойства на росата и билката или заради случайна среща в гората – булките забременявали. От тук идва и израза – „Те ти булка Спасовден.“

Спасовден или Възнесение Господне е празник, който в православния календар се свързва пряко с култа към мъртвите. Винаги се пада в четвъртък и се празнува 39 дни след Великден. Поверието гласи, че на Спасовден мъртвите души слезли на земята се връщат, точно затова е веднага след това е една от най-големите задушници – Черешовата.
Спасовден е сред най-големите пролетни празници, които се свързват с плодородието. Хората вярват, че ако на деня вали дъжд – годината ще е плодородна и изобилна, а ако денят е сух има обичай момите и моците да обикалят полетата и да пеят песни, молейки за дъжд. В селата се виели весели хора и се пеели песни, а момите обличали така наречените невестнески носии на млади булки, като се смятало, че така ще бъдат задомени до другия Спасовден.

Еньовден или наричан още Яневден, Яновден, Иванден, Адриан, Ивъндън, Иван Бильобер и Драгийка се чества на 24-ти юни. Смята се, че на Еньовден започва далечното начало на зимата и денят започва бавно да намалява.
Друг обичай е брането на билки. Хората вярват, че на празника билките са най-лековити. Точно затова сутрин преди изгрев слънце момите отивали в гората, пеели песни и събирали чудотворните билки.
Смята се, че нощта преди Еньовден небето се отваря, желанията се сбъдват, а сънищата са пророчески. Често обаче, тази силна енергия се е използвала и за черни магии.
Народа смята, че слънцето на сутринта трепти, свети и играе, а който види това ще е здрав през цялата година. С цветята и тревите набрани за празника се оплита и голям венец, през който се провира всеки от селото за здраве и дълголетие.

Успение Богородично е християнски празник, празнуван и уважаван както от православни, католици и други християнски деноминации.
Чества се на 15 август по нов стил и на 28-ми август според Юлианския календар. Познат у нас като Голяма Богородица, празникът е особено почитан от жени, тъй като Божията майка се смята за закрилница на майчинството.
Смята се, че това е денят, в който Бог е пожелал да вземе Мария при него в небеското кралство.
Денят е изпълнен с тържествени литургии, възпоменаващи Божията майка и молещи за здраве и плодородие. След молитвата се освещават обредни хлябове, които трябва да се раздават за здраве и за мъртвите близки.
По традиция на този ден се събират семействата на голяма богата трапеза, отрупана с прясна питка, украсена с орнамент, пиле каша, варено жито, царевица и тиква. Непременно се ядат диня и грозде. Правят се и жертвоприношения – курбан за живот, за здраве, за плодородна година, против премеждия и болести.

Никулден посветен на Свети Николай Мирликийски, който се почита като избавител на пленниците и покровител на моряците, пътешествениците, търговците и банкерите. Празникът се отбелязва на 6-ти декември. Празникът е общоприет и всенароден и се празнува от всички, дори и да няма именици в семейството. По традиция на масата трябва да присъстват рибни ястия, най-вече пълнен шаран с орехи. На Свети Николай Мирликийски се преписват безброй чудотворни и добри дела. Името Николай означава „побеждаващ“.
Хората вярват, че ако сложиш люспа от шарана в портмонето си, ще ти носи здраве, късмет и пари през цялата година.