Именният ден е личен и почитан празник за мнозина от нас. Именни дни се празнуват от векове. С приемането на християнската вяра, хората започнали да кръщават децата си на светци, които считали  за покровители и защитници на дома и семейството им. Традициите, част от тях останали и до днес, повелявали на уречения от църквата ден, именикът да занесе в Божия дом обреден хляб, а свещеник да му прочете молитва за здраве. Останало като обичай от езическа България приготвянето на богата трапеза и тържество вкъщи е установен начин за отбелязване на празника.

Както всички знаем на имен ден не се кани. Всеки, който има желание да полее празника с приятел или роднина, да му поднесе подарък и добри пожелания е добре дошъл в дома му. Именните дни са добър повод за събирания и приятно време прекарано с положителни емоции. С напредването на годините, човек все повече започва да търси повод за празник и почерпка, а какъв по-подходящ от предстоящият му имен ден?!
В България се празнуват официално 25 именни дни. Подбрахме и резюмихрахме за вас няколко от най-традиционните и интересни обичаи и рецепти на най-популярните празници у нас.

Тодоровден е църковен празник, който се празнува в съботния ден от първата седмица на Великия пост. Наричан още Тудорица или Конски Великден, денят тържествено отбелязва почит към конете, като се организират бурни български кушии или надбягване с коне. На изгрев слънце мъжете сплитат и украсяват с мъниста и пискюли опашките и гривите на своите коне и ги отвеждат на водопой преди кушията.
На този ден е прието момите да месят обредни хлябове наречени „конче“ или „копито“, украсени със съответните фигурни измайсторени със самото тесто. Обредния хляб се раздава на съседи и роднини за здравето на конете. Поверието гласи, че през целия ден не се яде праз лук, за да не боледуват конете. Друг интересен обичай е къпането на бебета и малки деца рано сутрин, като се смята, че това ще ги предпази от болести. Доста интересен за нежния пол е обичаят жените да мият косите си преди кушия с вода, в която е престояла слама от конските ясли. Смята се, че това носи здраве, пази от болести и прави косите на жените здрави, гъсти и лъскави като конска грива. След това миенето на косата е забранено, особено ако е след залез слънце.

Лазаровден е един от най-популярните пролетни празници в България празнуван в чест на Свети Лазар, който символизира здравето и дълголетието.  Денят се нарича още Лазарова събота, Лазарица, Лазар.
Празникът се чества на осмия ден преди Великден. На този ден се изпълнява и така популярния обичай Лазаруване. В ранни зори, младите жени берат цветя и плетат венци за следващия ден, когато се чества Цветница, а след това с песен на уста момите тръгват из селото да лазаруват. Следват ритуалите избиране на кумица и боенек, които са свързани с прехода от моминството към задомяването.
Има вярвания, главно в Североизточна България, че на този ден се „разпускат/ пускат умрелите“ от техните гробове. За да засвидетелстват почитта си, се устройва Лазарска задуница.

Цветница е един от най-слънчевите и шарени празници, който присъстват в христянския календар. Празникът не е точно фиксиран в календара и винаги се пада в последната неделя преди Великден и след Лазаровден. Денят е познат и под названията Връбница, Цветна неделя, Вая (Вайя), Куклинден или Палмова неделя (в западните църкви). На този ден в църквите се отслужва литургия за здраве и плодородие. Освещават се върбови клонки, които се раздават и традицията повелява да се занесят вкъщи и да се окичат входните порти.
Върбовите клонки символизират палмовите, с които Исус е посрещнат в Йерусалим. Празникът е по време на Великденските пости, но на този ден се разрешава да се яде риба, а останалите ястия на трапезата трябва да са постни. На този ден празнуват всички носещи имена на цветя, дървета и зеленина.

Един от най-големите национални празници в България е 6-ти май – Гергьовден, познат още и като Гeргювден, Гeргевден, Гюрговден и Джурджовдън. На този ден се чества и Деня на храбростта и Българската армия. Денят се чества още и като празника на овчаря.
В ранни зори, преди птиците да са пропяли, хората ставали и отивали на някоя поляна, за да се овъргалят в утринната роса. Поверието гласи, че по това време на годината всичко е „повито с блага роса“. Вярвало се е, че този ритуал носи здраве и предпазвало от болки в кръста. На връщане към вкъщи, се беряли зелени разстения, с които се окичвали дверите на къщите, правели се венци и китки за добитъка, а момците закачвали букетите на портите на своите възлюбени. По стара българска традиция се яде печено агнешко и всякакви негови вариации.

Необходими продукти: агнешко месо от плешката, на едри парчета, чесън, джоджен, сол, черен пипер, краве масло и олио;

Начин на приготвяне: Парчетата агнешко месо се овкусяват с подправките, размесени с размекнатото масло и част от олиото. Целта е да се получи сравнително гъста смес за мазане. Чесънът се нарязва на шайби и се добавя в сместа за мазане. Оставят се на стайна температура за поне 30 мин.

Върху нагорещен тиган се добавя тънък слой олио, колкото да не залепва месото. Целта е да се запечати месото още в тигана за да се запази сочно. Пържи се по 5 мин от двете страни до получаване на златиста коричка.

Повсеместно е разпространен обичаят на Гергьовден да се правят люлки. Плетяли се люлките и се окичвали на най-високото и разлистено дърво, а момците люлеели момите. Това било съпроводено с разговори и пеене на песни, което имало за цел сближаване на  момъка и момата. Гергьовден е известен още с традицията си за богата и отрупана трапеза. На този ден трапезата е обща – изнесена дълга маса, отрупана богато, в близост до някоя църква или храм, на някоя поляна, на която всеки е поканен. Задължително присъства печено цяло агне (на пещ или чеверме), което след това се освещава от местния поп. Жените месят обредни хлябове, приготвят дроб сърма, баница, жито и подготвят вино.

Друга традиция, много сходна с тази на Гергьовден, е т.нар. “ходене на росен”. Росен е много лековита билка, която цъфти само в деня преди Спасовден. Хората отивали в гората още от вечерта и преспивали там, за да могат на сутринта да се овъргалят в сутрешната роса и да наберат от лековитата билка.
Смятало се за голямо нещастие, ако жената в семейството не може да дари рода с наследник. Точно затова този ритуал се правел и от много бездетни жени, желаещи да заченат.
Много често след “ходенето на росен”, дали заради магическата сила и лечебните свойства на росата и билката или заради случайна среща в гората – булките забременявали. От тук идва и израза – “Те ти булка Спасовден.”

Спасовден или Възнесение Господне е празник, който в православния календар се свързва пряко с култа към мъртвите. Винаги се пада в четвъртък и се празнува 39 дни след Великден. Поверието гласи, че на Спасовден мъртвите души слезли на земята се връщат, точно затова е веднага след това е една от най-големите задушници – Черешовата.
Спасовден е сред най-големите пролетни празници, които се свързват с плодородието. Хората вярват, че ако на деня вали дъжд – годината ще е плодородна и изобилна, а ако денят е сух има обичай момите и моците да обикалят полетата и да пеят песни, молейки за дъжд. В селата се виели весели хора и се пеели песни, а момите обличали така наречените невестнески носии на млади булки, като се смятало, че така ще бъдат задомени до другия Спасовден.

Еньовден или наричан още Яневден, Яновден, Иванден, Адриан, Ивъндън, Иван Бильобер и Драгийка се чества на 24-ти юни. Смята се, че на Еньовден започва далечното начало на зимата и денят започва бавно да намалява.
Друг обичай е брането на билки. Хората вярват, че на празника билките са най-лековити. Точно затова сутрин преди изгрев слънце момите отивали в гората, пеели песни и събирали чудотворните билки.
Смята се, че нощта преди Еньовден небето се отваря, желанията се сбъдват, а сънищата са пророчески. Често обаче, тази силна енергия се е използвала и за черни магии.
Народа смята, че слънцето на сутринта трепти, свети и играе, а който види това ще е здрав през цялата година. С цветята и тревите набрани за празника се оплита и голям венец, през който се провира всеки от селото за здраве и дълголетие.

Успение Богородично е християнски празник, празнуван и уважаван както от православни, католици и други християнски деноминации.
Чества се на 15 август по нов стил и на 28-ми август според Юлианския календар. Познат у нас като Голяма Богородица, празникът е особено почитан от жени, тъй като Божията майка се смята за закрилница на майчинството.
Смята се, че това е денят, в който Бог е пожелал да вземе Мария при него в небеското кралство.
Денят е изпълнен с тържествени литургии, възпоменаващи Божията майка и молещи за здраве и плодородие. След молитвата се освещават обредни хлябове, които трябва да се раздават за здраве и за мъртвите близки.
По традиция на този ден се събират семействата на голяма богата трапеза, отрупана с прясна питка, украсена с орнамент, пиле каша, варено жито, царевица и тиква. Непременно се ядат диня и грозде. Правят се и жертвоприношения – курбан за живот, за здраве, за плодородна година, против премеждия и болести.

Никулден посветен на Свети Николай Мирликийски, който се почита като избавител на пленниците и покровител на моряците, пътешествениците, търговците и банкерите. Празникът се отбелязва на 6-ти декември. Празникът е общоприет и всенароден и се празнува от всички, дори и да няма именици в семейството. По традиция на масата трябва да присъстват рибни ястия, най-вече пълнен шаран с орехи. На Свети Николай Мирликийски се преписват безброй чудотворни и добри дела. Името Николай означава „побеждаващ“.
Хората вярват, че ако сложиш люспа от шарана в портмонето си, ще ти носи здраве, късмет и пари през цялата година.