Именият ден е личен и почитан празник за мнозина от нас. Имени дни се празнуват от векове. С приемането на християнската вяра, хората започнали да кръщават децата си на светци, които считали  за покровители и защитници на дома и семейството им. Традициите, част от тях останали и до днес, повелявали на уречения от църквата ден, именикът да занесе в Божия дом обреден хляб, а свещеник да му прочете молитва за здраве. Останало като обичай от езическа България приготвянето на богата трапеза и тържество вкъщи е установен начин за отбелязване на празника.

Както всички знаем на имен ден не се кани. Всеки, който има желание да полее празника с приятел или роднина, да му поднесе подарък и добри пожелания е добре дошъл в дома му. Имените дни са добър повод за събирания и приятно време прекарано с положителни емоции. С напредването на годините, човек все повече започва да търси повод за празник и почерпка, а какъв по-подходящ от предстоящият му имен ден?!
В България се празнуват официално 25 имени дни. Подбрахме и резюмихрахме за Вас няколко от най-традиционните и интересни обичаи на най-популярните празници у нас.

Йордановден или познат още като Богоявление се празнува на 6-ти януари и е посветен на раждането на Исус Христос и съпътстващите го събития: Обрезание Господне и Поклонението на Влъхвите. Празникът е познат още като Водици или Водокръщи. На този ден традицията гласи, че който иска да е здрав през годината трябва да се окъпе или измие на местния водоем, независимо от студеното време. В населеми места, които са в близост до водоем се извършва тържествено хвърляне на кръста от свещеник от местната църква. Това е ритуал, който събира хората около реката и обединява празника им. След изваждане на кръста се служи тържествена литургия, наречена Велик водосвет.
Има повелие, че ако на Йордановден времето е студено и сухо ни очаква добра и плодородна година, а ако хвърленият във водата кръст замръзне – годината ще бъде здрава.
Според народното поверие през нощта срещу Богоявление в глуха доба небето се отваря и всеки, който го види, ще получи от Бог това, което си пожелае.

Ивановден се празнува на 7-ми януари в чест на Йоан Кръстител, който е наричан още „Предтеча“, защото подготвял хората за раждането на Божия син – Исус Христос. Според народните вярвания Свети Йоан е покровител на кумствто и побратимството и неговата мисия била да кръщава вода, земя, млади булки и малки деца.

Според традицията кумувете поливат с вода млади семейства, венчали се до година преди празника, а те го черпят с вино и месо. Тези ритуали им обещавали здраве, щастие и плодородие в семейството, както на младоженците, така и на кумовете.
Емблематични в българските традиции, място на празника намират кукерите и танцуващите кукли, който обикалят около къщите и гонят злите сили.

Тодоровден е църковен празник, който се празнува в съботния ден от първата седмица на Великия пост. Наричан още Тудорица или Конски Великден, денят тържествено отбелязва почит към конете, като се организират бурни български кушии или надбягване с коне. На изгрев слънце мъжете сплитат и украсяват с мъниста и пискюли опашките и гривите на своите коне и ги отвеждат на водопой преди кушията.
На този ден е прието момите да месят обредни хлябове наречени „конче“ или „копито“, украсени със съответните фигурни измайсторени със самото тесто. Обредния хляб се раздава на съседи и роднини за здравето на конете. Поверието гласи, че през целия ден не се яде праз лук, за да не боледуват конете. Друг интересен обичай е къпането на бебета и малки деца рано сутрин, като се смята, че това ще ги предпази от болести. Доста интересен за нежния пол е обичаят жените да мият косите си преди кушия с вода, в която е престояла слама от конските ясли. Смята се, че това носи здраве, пази от болести и прави косите на жените здрави, гъсти и лъскави като конска грива. След това миенето на косата е забранено, особено ако е след залез слънце.

Лазаровден е един от най-популярните пролетни празници в България празнуван в чест на Свети Лазар, който символизира здравето и дълголетието.  Денят се нарича още Лазарова събота, Лазарица, Лазар.
Празникът се чества на осмия ден преди Великден. На този ден се изпълнява и така популярния обичай Лазаруване. В ранни зори, младите жени берат цветя и плетат венци за следващия ден, когато се чества Цветница, а след това с песен на уста момите тръгват из селото да лазаруват. Следват ритуалите избиране на кумица и боенек, които са свързани с прехода от моминството към задомяването.
Има вярвания, главно в Североизточна България, че на този ден се „разпускат/ пускат умрелите“ от техните гробове. За да засвидетелстват почитта си, се устройва Лазарска задуница.

Цветница е един от най-слънчевите и шарени празници, който присъстват в христянския календар. Празникът не е точно фиксиран в календара и винаги се пада в последната неделя преди Великден и след Лазаровден. Денят е познат и под названията Връбница, Цветна неделя, Вая (Вайя), Куклинден или Палмова неделя (в западните църкви). На този ден в църквите се отслужва литургия за здраве и плодородие. Освещават се върбови клонки, които се раздават и традицията повелява да се занесят вкъщи и да се окичат входните порти.
Върбовите клонки символизират палмовите, с които Исус е посрещнат в Йеросалим. Празникът е по време на Великденските пости, но на този ден се разрешава да се яде риба, а останалите ястия на трапезата трябва да са постни. На този ден празнуват всички носещи имена на цветя, дървета и зеленина.

Един от най-големите национални празници в България е 6ти май – Гергьовден, познат още и като Гeргювден, Гeргевден, Гюрговден и Джурджовдън. На този ден се чества и Деня на храбростта и Българската армия. Денят се чества още и като празника на овчаря.
В ранни зори, преди птиците да са пропяли, хората ставали и отивали на някоя поляна, за да се овъргалят в утринната роса. Поверието гласи, че по това време на годината всичко е „повито с блага роса“. Вярвало се е, че този ритуал носи здраве и предпазвало от болки в кръста. На връщане към вкъщи, се беряли зелени разстения, с които се окичвали дверите на къщите, правели се венци и китки за добитъка, а момците закачвали букетите на портите на своите възлюбени.

Повсеместно е разпространен обичаят на Гергьовден да се правят люлки. Плетяли се люлките и се окичвали на най-високото и разлистено дърво, а момците люлеели момите. Това било съпроводено с разговори и пеене на песни, което имало за цел сближаване на  момъка и момата. Гергьовден е известен още с традицията си за богата и отрупана трапеза. На този ден трапезата е обща – изнесена дълга маса, отрупана богато, в близост до някоя църква или храм, на някоя поляна, на която всеки е поканен. Задължително присъства печено цяло агне (на пещ или чеверме), което след това се освещава от местния поп. Жените месят обредни хлябове, приготвят дроб сърма, баница, жито и подготвят вино.

Спасовден или Възнесение Господне е празник, който в православния календар се свързва пряко с култа към мъртвите. Винаги се пада в четвъртък и се празнува 39 дни след Великден. Поверието гласи, че на Спасовден мъртвите души слезли на земята се връщат, точно затова е веднага след това е една от най-големите задушници – Черешовата.
Спасовден е сред най-големите пролетни празници, които се свързват с плодородието. Хората вярват, че ако на деня вали дъжд – годината ще е плодородна и изобилна, а ако денят е сух има обичай момите и моците да обикалят полетата и да пеят песни, молейки за дъжд. В селата се виели весели хора и се пеели песни, а момите обличали така наречените невестнески носии на млади булки, като се смятало, че така ще бъдат задомени до другия Спасовден.

Друга традиция, много сходна с тази на Гергьовден, е т.нар. “ходене на росен”. Росен е много лековита билка, която цъфти само в деня преди Спасовден. Хората отивали в гората още от вечерта и преспивали там, за да могат на сутринта да се овъргалят в сутрешната роса и да наберат от лековитата билка.
Смятало се за голямо нещастие, ако жената в семейството не може да дари рода с наследник. Точно затова този ритуал се правел и от много бездетни жени, желаещи да заченат.
Много често след “ходенето на росен”, дали заради магическата сила и лечебните свойства на росата и билката или заради случайна среща в гората – булките забременявали. От тук идва и израза – “Те ти булка Спасовден.”

Еньовден или наричан още Яневден, Яновден, Иванден, Адриан, Ивъндън, Иван Бильобер и Драгийка се чества на 24-ти юни. Смята се, че на Еньовден започва далечното начало на зимата и денят започва бавно да намалява.
Друг обичай е брането на билки. Хората вярват, че на празника билките са най-лековити. Точно затова сутрин преди изгрев слънце момите отивали в гората, пеели песни и събирали чудотворните билки.
Смята се, че нощта преди Еньовден небето се отваря, желанията се сбъдват, а сънищата са пророчески. Често обаче, тази силна енергия се е използвала и за черни магии.
Народа смята, че слънцето на сутринта трепти, свети и играе, а който види това ще е здрав през цялата година. С цветята и тревите набрани за празника се оплита и голям венец, през който се провира всеки от селото за здраве и дълголетие.

Успение Богородично е християнски празник, празнуван и уважаван както от православни, католици и други християнски деноминации.
Чества се на 15 август по нов стил и на 28-ми август според Юлианския календар. Познат у нас като Голяма Богородица, празникът е особено почитан от жени, тъй като Божията майка се смята за закрилница на майчинството.
Смята се, че това е денят, в който Бог е пожелал да вземе Мария при него в небеското кралство.
Денят е изпълнен с тържествени литургии, възпоменаващи Божията майка и молещи за здраве и плодородие. След молитвата се освещават обредни хлябове, които трябва да се раздават за здраве и за мъртвите близки.
По традиция на този ден се събират семействата на голяма богата трапеза, отрупана с прясна питка, украсена с орнамент, пиле каша, варено жито, царевица и тиква. Непременно се ядат диня и грозде. Правят се и жертвоприношения – курбан за живот, за здраве, за плодородна година, против премеждия и болести.

Никулден посветен на Свети Николай Мирликийски, който се почита като избавител на пленниците и покровител на моряците, пътешествениците, търговците и банкерите. Празникът се отбелязва на 6-ти декември. Празникът е общоприет и всенароден и се празнува от всички, дори и да няма именици в семейството. По традиция на масата трябва да присъстват рибни ястия, най-вече пълнен шаран с орехи. На Свети Николай Мирликийски се преписват безброй чудотворни и добри дела. Името Николай означава „побеждаващ“.
Хората вярват, че ако сложиш люспа от шарана в портмонето си, ще ти носи здраве, късмет и пари през цялата година.

Още вкусни идеи