Да хапнем навън – това е слогана на 21 век и това оказва съществено влияние върху тенденциите в хранителната култура. Днес, да хапнем навън, приготвените вкусни  супи, салати, свинско, телешко, пица и паста, бургери, пилешко, вегетарианска и здравословна кухня, десерти, които все по-често търсим в различни заведения и ресторанти са обогатени от все по-малкото граници между отделните етно-кухни, съчетаване на различни продукти в търсене на по-екзотични и необичайни вкусове. За да се стигне до днешната тенденция – българската традиционна кухня претърпява ренесанс в търсене на качествено нови очаквания – вкусна, домашно приготвена храна, дори и протвена в заведението навън. А какви са били традициите и обичайте в миналото за приготвянето на всякакви видове кулинарни вкусотии, може да се проследи по региони.

  • Пловдив

Пловдивският край

Равнинните райони на Пловдивският край, Карловското и Първомайското поле са извънредно плодородни и богати [...]

В миналото българите са полагали много труд за добиване на основните си хранителни суровини. Чрез земеделието и скотовъдството те са произвеждали пшеница, ръж, ечемик, овес, просо, ориз, царевица, варива (леща, фасул, бакла), повечето лютиви растения (лук, чесън, праз, хрян, чушки), всички източници за ферментиралите си блюда и напитки, маслодайни растения (сусам, мак, слънчоглед, орехи, семки от тиква), ароматни листни подправки (магданоз, чубрица, джоджен, копър, мерудия, сминдух, целина и др.), част от солта, някои плодове като грозде, слива, зарзали, праскови, тиква; яйцата, месото от птици, прасета, дребен и едър рогат добитък, животинска мазнина (масло, мас, сланина, лой), мед, мляко (овче, козе, краве, биволско). Днес такъв тип натурално произведени хранителни блага са и съставки на много диетични, благоприятни и различни начини за здравословно хранене.