Тодоровден

Тодоровден е църковен празник, който се празнува в съботния ден от първата седмица на Великия пост. Наричан още Тудорица или Конски Великден, денят тържествено отбелязва почит към конете, като се организират бурни български кушии или надбягване с коне. На изгрев слънце мъжете сплитат и украсяват с мъниста и пискюли опашките и гривите на своите коне и ги отвеждат на водопой преди кушията. Нарича се още „Конски Великден“.
На този ден е прието момите да месят обредни хлябове наречени „конче“ или „копито“, украсени със съответните фигурни измайсторени със самото тесто. Обредния хляб се раздава на съседи и роднини за здравето на конете. Поверието гласи, че през целия ден не се яде праз лук, за да не боледуват конете. Друг интересен обичай е къпането на бебета и малки деца рано сутрин, като се смята, че това ще ги предпази от болести. Доста интересен за нежния пол е обичаят жените да мият косите си преди кушия с вода, в която е престояла слама от конските ясли. Смята се, че това носи здраве, пази от болести и прави косите на жените здрави, гъсти и лъскави като конска грива. След това миенето на косата е забранено, особено ако е след залез слънце.

В надбягванията, което е чест и гордост за всеки стопанин, участвали мъже и ергени. По вида на конете си личал добрия стопанин, а този, чийто кон спечели надбягването, обикаля всички домове да честити празника, а на коня дават да пие вода или вино, запойват го. Стопанинът се награждава с риза или с кърпа, а конят – с нова юзда.

Ето някой български рецепти, традиционни за празника Тодоровден: