Семейните празници са част от историята на България, един от най-древните народи в Европа. Историята и, в комбинация с ключовото географско разположение, са я превърнали в място на огромен културен и кулинарен обмен. Без съмнение, езическата, европейската, турската и дори азиатската култура са дали отражение и са се преплели до голяма степен в някой от днешните ни традиции, особенно в кулинарията ни. Тази история е основа на много празници и традиции, свързани със семейството и религията. Българските обичаи са многобройни и страстно пазани през поколенията.
Най-уважавания и почитан семеем празник в нашата родина е Рождество Христово. Празника отбелязват вероизповеданията – православие, римокатолицизъм и протестанство. В навечерието на Рождеството, Бъдни вечер, се сервират само постни храни, които трябва да се нечетни на брой. На почит, разбира се, са виното и хляба – елементите, които съставляват св. Причастие – Тялото и Кръвта Христови. С постната трапеза се слага край на 40 дневния пост. Ястията се кадят с тамян и се чете молитва, с която празничната вечеря започва.
Прието е цялото християнско семейство да присъства, а към полунощ да посрещне коледарите, които носят благата вест за Христовото раждане. Те пеят коледни песни, изричат благословии за дома, а стопаните ги гoщават с хляб и вино.
Друг много почитан празник е Великден или още Възкресение Христово.
Преди възникването на християнството, водещ началото си от дълбока древност, празникът се е наричал Пасха. Така го наричат евреите до наши дни. Смята се, че скитащите номадски и тракийски племена също са го празнували. Това било също празник, изразяващ радостта от настъпването на пролетта и събуждането на природата, освен астрономическото и начало на 22 март.
В днешно време свързваме Великден с така любимото на всички боядисване на яйца. Семейството се събира на Велики четвъртък или Велика събота и боядисва яйцата, като първото задължително трябва да е червено – символ на Христовата кръв. Стопанката на къщата натърква с него челата и бузите на децата, като изрисува кръст, за да са здрави и румени през цялата година.
Друга традиция, която датира от дълбока древност е месеното на празничен козунак, който символизира тялото Христово.
Във всички църкви се провежда тържествена литургия в навечението на Великден (събота срещу неделя). Палят се свещи, обикаля се църквата при пъти, а когато камбаната забие се всички се поздравяват с „Христос Воскресе“. Друг интересен обичай свързан с Великден е боренето с яйца. Счита се, че този който си е избрал най-здравото яйце от семейството, ще бъде най-здрав и успешен през цялата година.
Религията ни е толкова древна, че носи със себе си многобройни празници. Ние в България почитаме голяма част от тях като – Никулден, Гьоргьовден, Цветница, Богородица, Димитровден, Еньовден, Лазаров ден (тогава момите лазаруват), Сирни заговезни (палене и прескачане на огън за здраве и въртене на запалени Оротници), Сурва (танца на кукерите), хвърлянето на кръста на Йордановден и още много други. Всички тези празници, ние като българи се стремим да запазим и предадем в поколенията. Точно затова за нас е толкова важно да съберем семейството на празничната трапеза.
В България живеят много турци и българо-мохамедани, които от своя страна честват празника Курбан байрам, наричан още коч- байрам, който отговаря на християнския Великден и на еврейската Пасха. Всеки народ и религия се стреми да запази нещо свое, непокътнато и уникално и да го нарече традиция, с която да могат идните поколения да го свързват.
