Щастливи са хората, прекарали детството си при баба и дядо. Понякога само лек аромат е нужен да си спомним за топлата кухня, с къкрещите във всяко гърненце манджи. Докато баба усмихнато ти дава да оближеш бъркалката от сладкото, дядо се появява с връзка от домашния суджук и току-що наточено домашно червено винце от мазето. Всеки има своят спомен от баба и дядо. По стара българска традиция той е свързан с вкусните манджи.
Моята баба правеше качамак – най-вкусният на света. Една обикновена селска манджа, предназначена в миналото да изхранва многолюдната челяд, в детството ми, а и до днес, завладява сетивата ми и гарантира взрив от емоции.
Един поглед е достатъчен, за да разберем, че качамакът е типично български. В него се съдържат продуктите, основополагащи за оцеляването на селския отруден българин от близкото минало. Всеки има своя спомен от баба и дядо. Разкажете ни вашият с какъв аромат е.
Споделете с всички на нашата контактна форма или на E-mail: [email protected]
