Равнинните райони на Пловдивският край, Карловското и Първомайското поле са извънредно плодородни и богати на зърнени храни и зеленчуци, поради което има голямо разнообразие в състава и в технологията на храната – със своята особена специфика в традицията на този край. В равнинните райони на север и юг от Марица хляб правят само от есенници, докато в карловските и родопските селища и в Първомайско смятат, че хляб става както от лятно, така и от зимно сеене. От първото брашно на новата реколта винаги се меси хляб, който, намазан с мед или петмез, се раздава из махалата, „за да са здрави през годината всички и да има плодородие в селото“.
Месенето на хляб е задължение на младите жени от къщата, обикновенно на снахите. Когато момичетата ще месят за първи път, обличат нови дрехи, намазват ръцете си с мед и замесват от пшеничено брашно малка питка. След като се изпече, хвърлят я в река /в най-близката до населеното място/, „…че да върви месенето като по вода и хлябът да е сладък като мед…“Ако няма наблизо река, раздават питката в махалата. В Старосел вместо с квас са замесвали с вода, в която е врял зрял фасул. Няколко часа след омесването, ако стои на топло, хлябът втасва. Квас се получава от листа на див хмел. Нарязани листа се слагат в дълбока паница, прибавя се шума от изсушени стебла на чесън, няколко зърна сварен зрял фасул, чаша ракия и малко вода.
Сместа се вари на тих огън и с прецедената вода и прибавеното към нея брашно се замесва тесто, което сурово се оставя да престои един ден. По подобен начин са правели квас от хмел в Разградско.
Една от кулинарните традиции в приготвянето на леща има своя корен от този край. До 40-те години на миналия век, лещата в планинските селища е била една от основните храни. След като я сварявали я подлучавали с чесън и оцет. Така през годините, та до днес ние знаем, че вкусната леща яхния се подрпавя със скилидки чесън и оцет по желание и вкус. След 1920г. има известно обогатяване на храната на населението в Тракия. Променят се начина на приготовление на бакла и бамя – най-напред се правела запръжката от мазнина, лук, червен пипер и брашно, прибавяли се нарязаната бакла или бамя, домати, пиперки, добавяло се вода и се варяла тази смес. Малко преди окочателно да се свари, се добавяло счукан чесън и оцет.
В целия Пловдивски край се е яло зеле – прясно или кисело. Ястията от зеле имали различни наименования, в зависимост от това, с какво са били приготвяни – зеле, сварено с лук се наричало „кирусия“, с парчета сланина и булгар – „бурхан“, „буруния“ или „вирво“. В равнинните села на север и юг от Марица на постно зеле, сварено или опечено с ориз, казвали „бурания“. В Белозем, Дуванли, Рогош и Старосел от сарми, направени с лозови или зелеви листа и булгур, свинско месо и кървавица, наредени на редове и залети със зелева чорба, готвели яхния.
В равнините готвели и „тиквена манджа“ от нарязана на парчета и запържена в мазнина и кромид лук тиква, сварена с люти чушки и сушени червени домати. В с.Васил Левски /Карловски/ от сини сливи, изчистени от костилките и сварени с вода и лук, накрая сгъстени с мазнина и брашно /кътък/, приготвяли вкусна яхния. Особено вкусна тази яхния ставала в комбинация с телешко месо.
Традициите на българи, турци, арменци и евреи в този етнически пъстър град са намерили израз в многобройните кръчми под тепетата още в старо време. През 30-те и 40-те години на XX век Пловдив се прочува с шкембеджийниците си, раждат се и култовите кръчми „Бумбарника“, „Златна круша“, „Тихия кът“ и много други, които го прославят като център на специалитетите от субпродукти като бумбар, шарден, търнак, агнешки главички, чревца, език и други дреболии и чудесии. Пловдив е забележителен със своята космополитност дори по отношение на храната. Затова не се изненадвайте, че за десерт ще ви предложат не нещо традиционно българско, а кадаиф с мляко или пък кадаиф сарма наред с грис-халва и биди. А както казват в Раковски – „Трапезата се е превърнала в символ на гостоприемството и на топлото семейно посрещане, а храната е изразно средство за чувствата.“
Многобройните кулинарните фестиваи и събори в Пловдивския край. Ежегодния Plovdiv Street Food Festival, Plovdiv Food Park Festival, БириМанджаро – фестивал за занаятчийска бира и храна /Пазарджик/, Street food & Art Festival „Кино и Храна” – Пловдив/насрочен за юли 2021/, Street GIN Fest – Пловдив 2021, са само част от духа на кулинарията на този особен край от България. Премесени в него кулинарните традиции на гърци, турци, арменци, преселниците от Беломорска Тракия са обогатили и донякъде видоизменили корените на традиционната българска кухня. Затова днес има достатъчно места, които да посетите и да усетите както съвременните вкусове на европейската, така и на българската видоизменена кухня в региона.
