Равнинните райони на Пловдивският край, Карловското и Първомайското поле са извънредно плодородни и богати на зърнени храни и зеленчуци, поради което има голямо разнообразие в състава и в технологията на храната – със своята особена специфика в традицията на този край. В равнинните райони на север и юг от Марица хляб правят само от есенници, докато в карловските и родопските селища и в Първомайско смятат, че хляб става както от лятно, така и от зимно сеене. От първото брашно на новата реколта винаги се меси хляб, който, намазан с мед или петмез, се раздава из махалата, „за да са здрави през годината всички и да има плодородие в селото“.

Месене на хубав хлябМесенето на хляб е задължение на младите жени от къщата, обикновенно на снахите. Когато момичетата ще месят за първи път, обличат нови дрехи, намазват ръцете си с мед и замесват от пшеничено брашно малка питка. След като се изпече, хвърлят я в река /в най-близката до населеното място/, „…че да върви месенето като по вода и хлябът да е сладък като мед…“Ако няма наблизо река, раздават питката в махалата. В Старосел вместо с квас са замесвали  с вода, в която е врял зрял фасул. Няколко часа след омесването, ако стои на топло, хлябът втасва. Квас се получава от листа на див хмел. Нарязани листа се слагат  в дълбока паница, прибавя се шума от изсушени стебла на чесън, няколко зърна сварен зрял фасул, чаша ракия и малко вода.

Сместа се вари на тих огън и с прецедената вода и прибавеното към нея брашно се замесва тесто, което сурово се оставя да престои един ден. По подобен начин са правели квас от хмел в Разградско.

Една от кулинарните традиции в приготвянето на леща има своя корен от този край. До 40-те години на миналия век, лещата в планинските селища е била една от основните храни. След като я сварявали я подлучавали с чесън и оцет. Така през годините, та до днес ние знаем, че вкусната леща яхния се подрпавя със скилидки чесън и оцет по желание и вкус. След 1920г. има известно обогатяване на храната на населението в Тракия. Променят се начина на приготовление на бакла и бамя – най-напред се правела запръжката от мазнина, лук, червен пипер и брашно, прибавяли се нарязаната бакла или бамя, домати, пиперки, добавяло се вода и се варяла тази смес. Малко преди окочателно да се свари, се добавяло счукан чесън и оцет.

Зелеви сърми В целия Пловдивски край се е яло зеле – прясно или кисело. Ястията от зеле имали различни наименования, в зависимост от това, с какво са били приготвяни – зеле, сварено с лук се наричало „кирусия“, с парчета сланина и булгар – „бурхан“, „буруния“ или „вирво“. В равнинните села на север и юг от Марица на постно зеле, сварено или опечено с ориз, казвали „бурания“. В Белозем, Дуванли, Рогош и Старосел от сарми, направени с лозови или зелеви листа и булгур, свинско месо и кървавица, наредени на редове и залети със зелева чорба, готвели яхния.

В равнините готвели и „тиквена манджа“ от нарязана на парчета и запържена в мазнина и кромид лук тиква, сварена с люти чушки и сушени червени домати. В с.Васил Левски /Карловски/ от сини сливи, изчистени от костилките и сварени с вода и лук, накрая сгъстени с мазнина и брашно /кътък/, приготвяли вкусна яхния. Особено вкусна тази яхния ставала в комбинация с телешко месо.

Традициите на българи, турци, арменци и евреи в този етнически пъстър град са намерили израз в многобройните кръчми под тепетата още в старо време. През 30-те и 40-те години на XX век Пловдив се прочува с шкембеджийниците си, раждат се и култовите кръчми “Бумбарника”, “Златна круша”, “Тихия кът” и много други, които го прославят като център на специалитетите от субпродукти като бумбар, шарден, търнак, агнешки главички, чревца, език и други дреболии и чудесии. Пловдив е забележителен със своята космополитност дори по отношение на храната. Затова не се изненадвайте, че за десерт ще ви предложат не нещо традиционно българско, а кадаиф с мляко или пък кадаиф сарма наред с грис-халва и биди. А както казват в Раковски – “Трапезата се е превърнала в символ на гостоприемството и на топлото семейно посрещане, а храната е изразно средство за чувствата.”

Многобройните кулинарните фестиваи и събори в Пловдивския край. Ежегодния Plovdiv Street Food Festival, Plovdiv Food Park Festival, БириМанджаро – фестивал за занаятчийска бира и храна /Пазарджик/,  Street food & Art Festival „Кино и Храна” – Пловдив/насрочен за юли 2021/, Street GIN Fest – Пловдив 2021, са само част от духа на кулинарията на този особен край от България. Премесени в него кулинарните традиции на гърци, турци, арменци, преселниците от Беломорска Тракия са обогатили и донякъде видоизменили корените на традиционната българска кухня. Затова днес има достатъчно места, които да посетите и да усетите както съвременните вкусове на европейската, така и на българската видоизменена кухня в региона.

Още вкусни идеи

Меню за 4-6 човека – как да впечатлим родителите на половинката, приятелско семейство
Митове и легенди за диетите
Вегетарианската кухня - решение или проблем
Ергенско и моминско парти?
Българското кръщене - традиция от векове
Психология на храненето
Десертите и диетите – здравословни и калорични войни
Глутенът – бич на храненето през 21 век?
Правилни и неправилни въглехидрати – какво да ядем?
Здравето и храната – няколко прости съвета
Закуската – най-добрия старт на деня
Какво значи да комбинираме храна с вино или напитка?
Морският дар за човечеството
Бърза бананова торта
Лесна баница с лютеница
Бърза семейна вечеря
Запеканка с патладжан
Испански огретен
Кейк с моркови, лимон и джинджифил
Брауни - маслен кейк
Калмари "Провансал"
Мус от жълти и червени печени чушки и пуешка шунка
Свински бут на фурна със картофени вафли и гъби в сметана
Паста "Талиателе със пилешко Алфредо сос"
Пържоли на грил и картофени кюфтета със грахово пюре
Салата от пикантни моркови, сусам и лук
Ануш абур – сладка арменска супа
Картофен пудинг с кайма
Домашни бисквити с овесени ядки
Сьомгова пъстърва във фолио на фурна
Пикантни свински ребърца с чесън
Шпиковани пилешки гърди
Нисковъглехидратен кекс
Свежа салата със синьо сирене
Сирене по шопски
Постно зеле на фурна
Кето хлебчета
Пица със сирена
Запечени хрупкави картофки
Мариновани пилешки крилца
Топла салата с моркови и цвекло
Салата с броколи и мариновано цвекло
Свински пържоли с лук и портокалов сок
Мъфини – основна рецепта
Салата “Healthy”
Пролетно агнешко канапе
Канапе с агнешки дреболии
Агнешко печено с хрупкава коричка
Гриловани бели аспержи
Чийзкейк без печене
Супа с домати и моркови
Питки със сирене
Пасирана супа от спанак и ябълка
Агнешка главичка с дроб сарма
Плодова салата с дресинг
Северен централен регион - център Велико Търново
Североизточен регион - център Варна
Югоизточен регион - център Бургас
Пловдивският край